Магдалена Николова,  Бизнес коуч,  
НЛП треньор на лидери и организационен психолог  
в MLC International Consulting Group, www.mlc-consult.com

Случилото се с еврофондовете и евросубсидиите за България предизвиква масов стрес, казва психоложката.

30 Юли 2008
Интервю с Росица Иванова   

Психоложката Магдалена Николова е “бизнес коуч”*.

Магдалена Николова е организационен психолог. Завършила е Софийския университет и магистратура по човешки ресурси в Лозанския университет в Швейцария. От две години работи като бизнес коуч*. В България вече има търсене на такива специалисти, както от мениджъри, така и от организации. Работила е с клиенти във Франция, Англия, Швейцария, a от една година практикува тази нова за страната професия и в България.

- Навсякъде по света хората страдат от стрес на работното място, но причините, които го предизвикват, са различни. Как стои този проблем при българите?
- В България наистина нивото на стрес е доста високо, наблюдава се на места и феноменът на “бърн аут”, който на практика е едно продължително състояние на физическа, психическа и интелектуална изтощеност на човека. Той води до емоционална апатия към всичко, което се случва около нас, неспособност да се отговори на изискванията на работната среда, най-тежките последици обаче са на физическо ниво – това могат да бъдат сърдечно-съдови заболявания.
- Какви са последиците за фирмите?
- Последиците за фирмите са огромни загуби, в Щатите например се наблюдават феномени на финансови загуби в рамките на милиарди долари, които се изразяват или в напуснали работници, недовършени проекти, неспазени крайни срокове и съответно наложените санкции за това, изплащане на престоя в болница и лечение на служителите. Всъщност това е една от съвременните болести на модерното общество – така, както в началото на века се говореше за криза в средата на живота, в днешно време в САЩ, както и в Западна Европа, “бърн аут”-ът е смятан за една от новите болести на модерния човек, който гради кариера.
- В България кои са най-засегнати от стрес?
- Основните две групи, засегнати от стрес, са хората, които са силно амбициозни и градят кариера, втората група са така наречените перфекционисти – те търсят перфекционизма на работното място, в семейния живот, както и в хобито си, за съжаление. Мисля, че изискванията, които ЕС поставя пред България и които ние си поставяме в момента, са също едни от факторите, които водят до стрес. Сред актуалните примери, който предизвика “масов стрес”, са проблемите около еврофондовете и евросубсидиите за България.
- Защо все по-често за българина стрес и работа са синоними?
- Стресът и работата са неизменно свързани, колкото повече са изискванията на работното място, толкова повече е и стресът. В актуалната обстановка в България има огромен глад за кадри, което води до процес на много бързо издигане на младите хора в йерархията. В момента сме в едно много бързо развиващо се общество, в което навлизат не само отговорности, но и изисквания на външния пазар. Това променя ритъма, с който българинът е свикнал да работи, все повече се наблюдава оставането в офиса до по-късно, нарушаване на баланса между личния и професионалния живот, което на практика е един от най-големите източници на стрес.
- За кое поколение адаптацията е по-трудна?
- Доста труден въпрос. Предполагам, че за младите е по-лесно да се адаптират към тези нива на стрес, тъй като организмът има много силни функции за защита към стресови ситуации, още повече то е израснало в условията на новата икономическа и политическа ситуация в България и е ваксинирано до някаква степен срещу стреса. Мисля, че стресът по-скоро засяга поколението, което наближава пенсионна възраст, когато конкретните изисквания на работната среда на ниво ключови компетенции, работа с компютър, владеене на чужди езици, адаптация към изискванията на чуждите компании и на пазара като цяло, са прекалено високи.
- Има ли общи допирни точки между народопсихологията ни и стреса?
- Бих казала, че народопсихологията ни в миналите години е обусловена от политическия период, който сме имали на стабилност и сигурност на работното място и заплата, обезпеченост на живота като цяло. В новата политическа обстановка акцентът пада върху бързо променящата се обстановка, растящата инфлация, несъответствието между работна заплата – извършен труд, цени, което води до стрес. В момента народопсихологията ни е да имаме повече. Българинът не се задоволява само с това да има малко и да е щастлив, не е типът човек, който захранва батериите си сред природата, което не изисква инвестиция. Ние сме по-скоро хора, които инвестират в забавление, било то материални придобивки или екскурзии, което неминуемо води до стрес.
- Кредитите в България са много популярен начин за “разплащане”, превръщат ли ни в крепостници на работното място?
- Не бих казала, че кредитите превръщат българина в крепостник, сравнявайки каква е ситуацията в САЩ и Франция. Когато един служител вземе кредит, има голям стрес заради ипотекирането на жилището и изплащането на кредита. Но нека си зададем въпроса каква ще бъде икономическата обстановка след 30 години, актуално е в момента в България да се взимат кредити за по 200 хиляди евро, които трябва да се изплатят в период от 30 години. Факт е, че социалната политика в България не предпазва българина от загуба на цялото му имущество при неизплащане на целия кредит, така, както се случва във Франция. Там има специфична социална система, която може да предпази гражданина от подобно нещо. В този смисъл ние повече бихме могли да се сравним със системата в САЩ, където кредиторите могат да вземат цялото имущество и буквално човек да остане на улицата.

- Шокът при ниско квалифицираните кадри е по-голям. Какво се случва с тях?
- При всички положения те стават крепостници на работното си място. Стресът се увеличава още повече, тъй като се получава един дисбаланс между задължението да се изплаща кредитът и невъзможността да бъдем удовлетворени на работното място. В тези случаи служителят може да търпи и психологически тормоз, и прекомерни часове на работа, и неадекватно отношение от страна на колегите си с ясната идея, че трябва да изплаща въпросния кредит. Това, което за мен е важно като специалист и сме обсъждали на коучинг сесии, е човек да си постави няколко въпроса: защо взима кредит, откъде, за колко време мисли да го изплати и как си представя професионалното си развитие в следващите няколко години. На практика това е една цяла философия на планиране на личния и професионалния живот.
- Често ли българите говорят за работа след края на работния ден?
- Абсолютно. Това е нещо, което забелязвам навсякъде. За българина работата е източник на самочувствие, на статус, на имидж и удовлетворение. Един от феномените в областта на стреса е така наречената “дълга ръка” на стреса – ако има стрес на работното място, той се пренася и в личния живот.
- Стресът на работното място понижава ли самочувствието?
- Да, има пряка връзка. Самата аз съм го усещала, виждала съм го при хора, с които съм работила. За съжаление, когато човек има високи нива на стрес около себе си, фокусът му е насочен към източника на стрес, а не към ресурса, който се намира в самия него.
- Как виждате нещата занапред? Ще се запазят ли високите нива на стрес?
- Според мен, оттук нататък, нивата на стрес ще се повишават все повече и повече. И по отношение на кредитите, за които говорихме вече, тъй като тепърва ще започнат да се изплащат. Липсата на стратегия при взимане на кредитите, на ясна визия за изплащането и създаването на все повече квалифицирани кадри в България, които могат да заемат нишите на пазара на труда, ще създават стресови ситуации.
————————–
* бизнес коуч - специалист, който се стреми да разкрие потенциала на хора, търсещи ефикасен инструмент за постигане на по-добри бизнес резултати; включва области като организационна промяна, лидерство и развитие на индивидуалните качества. Коучингът е разпространена и модерна професия по света, която тепърва навлиза в България. Шефове на големи корпорации често имат свои лични треньори, които им помагат да развият лидерските си качества.